Куин и Дайър Стрейтс са отколешни мои любимци. Помня как през зимната ми ваканция, докато по улиците бушуваха политическите страсти на току що пробудилият се от политически сън народ, аз по цял ден слушах On Every Street. И тъй аз пътувах по тях с Марк и компания, народа по своите си дела. През същата ваканция гледах и първия концерт на групата по телевизията, но признавам че не бях впечатлен особено за разлика от баща ми. С него често спорим за студийните и концертните изпълнения, за мен истинското качество е в студийния запис, докато за него е по-важна енергията от концерта.
Някъде по същото време се запознах и с Куин. Тъпото е, че точно тогава умря и Фреди. Бащата пък ми разправяше за концерта в Будапеща. При Куин обаче сме на едно мнение - концертите им са по добри.
ОБАЧЕ клипавете на Куин са просто забележителни!
Винаги съм се чудил, когато някой ми превъзнася баладите в рока. Рока е рок, защото е рок.
Иначе баладите са много приятни, за гушкане.
Обаче рока си е рок...
Но пък има и по-спокоен рок, макар че спокоен рок ми звучи досущ като - борба за мир. И все пак ...
Любовта, любовта, любовта е най-важното в този живот, а и след него.
А то любовта ... мисля че в класическия гръцки език има 27 думи за любов от ерос до агапи. От плътска до философска. Толкова много любов, от колкото имаме нужда.
На мери ми ня кой за лю бов
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар