Сутринта слушах музичка за събуждане и тръгна това и се сетих за баба ми, която приживе все ми казваше: Айде бе сине, намери си една булка. Знаеше жената че сега е друго времето и не щем да се женим, ама разправяше - ние като се женихме бе едно бедно, войната свършила преди 5-6 години, нема работа, родителите и они немат с шо да помогнат, ама на - оцелехме, деца отгледахме, внуци видехме. Айде баба и правнуци да види.
Бог да га прости баба ми, убаво думаше. Кой да ти слуша, живеем си все едно сме безсмъртни и като Авраам на стари години ке имаме деца.
Е, нема:)
Айде.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар