Наслагването на гласове не е от вчера. В православната и католическата хорова традиция полифонията е достигнала истински върхове, които са развити от съвременното хорово пеене. С напредването на техниката за звукозапис станаха възможни композиции като Don't Worry, Be Happy на Bobby Mcferrin. Днес обаче се впечатлих, от друг чернокож музикант, който прави интересни наслагвания в домашни условия. Да го чуем.
Преди години сутрин си приготвях касета с композиции подходящи за събуждане. Всички внушаваха усещане за бодрост и слънчев ден, а стиловете ... те не бяха важното.
Още от гимназиално време сред любимите ми композиции е Канон на Йохан Пахелбел. Не една утрин вместо с рок будех себе си и комшиите с най-рокаджийското произведение сред познатите ми композиции от симфоничната съкровищница. Струва ми се, че е подходящо отново да започнем - три, две, едно и-и-и-и ...
Отново Канон, но с цигулка в рок вариант. Тези ми ти японци ...
Сега отново с цигулка, но по-тарикатско и пак от братска Азия.
Стига толкова Канон, нека чуем г-н Моцарт. Той вероятно би го оценил:)
Преди години сутрин си приготвях касета с композиции подходящи за събуждане. Всички внушаваха усещане за бодрост и слънчев ден, а стиловете ... те не бяха важното.
Още от гимназиално време сред любимите ми композиции е Канон на Йохан Пахелбел. Не една утрин вместо с рок будех себе си и комшиите с най-рокаджийското произведение сред познатите ми композиции от симфоничната съкровищница. Струва ми се, че е подходящо отново да започнем - три, две, едно и-и-и-и ...
Отново Канон, но с цигулка в рок вариант. Тези ми ти японци ...
Сега отново с цигулка, но по-тарикатско и пак от братска Азия.
Стига толкова Канон, нека чуем г-н Моцарт. Той вероятно би го оценил:)
Сякаш вчера усетих какво се задава и изтеглих от нета любимият ми музикален филм. Докато дъжда валеше аз мислено танцувах под дъжда, защото всеки знае, че във филмите всичко е само на ужким. Нали? ;)
Здравейте приятели! Моля изтрийте от паметта на мобилните си телефони, тефтери и мозъчни гънки номер 0896 705 362. Мобилтелския ми номер 0888 72 ** ** в момента също е изключен, но до няколко дни ще бъда достъпен и на него. За актуалния ми телефонен номер се свържете с мен по предпочитания от вас начин. Ако той е посещение на по пиво пейте на площадката пред апартамента: "Домакине, сипи вино да пиеме ...".
Та значи след един не добър, ама и не много лош ден си пуснах радио и по една станция чух тези сладури. Реших щом се върна да ги намеря, а то се оказа лесна работа:)
После погледнах какви други версии на песничка са се нароили и да ви река - доволно добри и доволно бозави има:) Това е от добрите ...
Пичовете на тия години още се правят на момчета ... ама е хубава песничката, поне сме им свикнали на тях
Ето и едни момченца, същите като ориджиналните, ама по младолики;)
Ама ска версията си е най-джиджана
п.п. Разните кретенски версии мисля да ги пропусна:)
След цял ден тъпеене ми стана приятно, защото иде часа в който ще яхна колесатото и вятъра ще погали косите. Тъй се случи, че сега чух и тези песнички. Пол-латино ;)
Музика за нощта. Музика за времето когато не си сам. Музика за времето, когато си сам. Музика за душата. Музика която си играе с онези нежни струни под и над корема. Особено ако е автора е майстор.
Тази сутрин почти от леглото си подсвирквах песнички на любимците ми. Любопитното бе, че по дисковете в офиса нямам техни записи. Как се е случило така - не знам. В тубето открих няколко хубави концертни изпълнения. Зарадвах им се както подобава.
Прави ли ви впечатлени, че когато поживееш известно време с някого започвате да мислите за едно и също нещо, да имате сходни желания и всякакви нещица, които правят съжителството толкова привлекателно.
В една голяма част от студентските си годни живях с Ванина. Бяха хубави години. Уж близки, а сякаш много-много отдавна. По онова време на купон се ходеше с няколко касети, от които при определени обстоятелства можеш да пуснеш нещичко. Една от любимите групи на Ванина бе Violent Femmes и тя упорито ходеше на купоните с касета с техни записи. Признавам си, че скоро и аз харесах и аз групата.
Често казано, не си ги представях така, но те са стари кучета, пък музиката им си струва.
Винаги ми се е струвало тъпо, някой да слага етикет на музиката - това било етно-рок, а онова джаз-рок. Утре ще кажат това е хубава жена... Отнесох се. Ако ви се струва интересно, можете да чуете някое от клипчетата по-долу. По любопитните могат да посетят и сайта им.
Как ми хрумна за тях ли? Така се случи, че днес не ми се слуша нищо конкретно. Това е причината да предоставя музикалния избор на компютъра. Чух тази песен. Спомних си и за групата.
Някъде по времето, когато в България се водеше войната на free сървърите Ани замина за Токио. Връщайки се за Рождество тя разказваше първите си основно възторжени впечатления от страната на изгряващото слънце. Сред тези истории бе и онази за музикалните дискове под наем. Знаейки музикалните ми интереси през лятото на следващата година се сдобих с диск на симпатичните японци от Ego Wrapping. По долу е една от любимите ми композиции. Предупреждавам непокварените да пуснат втория клип, в който е поздравите ми за деня:)
Поздрави с пожелание за слънчев ден:)
Много обичам да танцувам, но не мога толкова смешно като тези:)
Сутринта слушах музичка за събуждане и тръгна това и се сетих за баба ми, която приживе все ми казваше: Айде бе сине, намери си една булка. Знаеше жената че сега е друго времето и не щем да се женим, ама разправяше - ние като се женихме бе едно бедно, войната свършила преди 5-6 години, нема работа, родителите и они немат с шо да помогнат, ама на - оцелехме, деца отгледахме, внуци видехме. Айде баба и правнуци да види.
Бог да га прости баба ми, убаво думаше. Кой да ти слуша, живеем си все едно сме безсмъртни и като Авраам на стари години ке имаме деца.
На турски мога да кажа само думички, които така или инак са част от езика ни, примерно: серсем, гювендия, баир, баджак, будала. Мога и изречения да казвам: серджии чок, ама алъш вериш - йок. Последното е на заем от Чудомир.
Чух песента във версията на Ana Torroja и се усмихнах, макар че мислех за политика и бях доволно нахъсан. Нейната версия на песента е може би най-хубава.
Всъщност тази песничка е меко казано популярна. Пее я куцо, кьораво и пеещо в испано езичния свят:)
Първо става популярна във версията на Mecano - популярна през 80-те и 90-те група.
Следват малко други:)
Belle Perez ft. Voice Male
Клипа е хубав, хоровата партия е приятно представена, а и не на последно място - мацката си я бива:)
Ето я и висшата артилерия - Sarah Brightman.
Нещо много любопитно -Stravaganzza. Жица брат ми:)))
За последно още една мацка - Loona. Няма спор, по добре е когато я пеят жени:)
Преди години имах касета с музика на Snow, с която се разделих още през 97-а, подарявайки я на едно красиво момиче. Музиката в този албум далечно напомняше на също популярните тогава US3, макар че вероятно бе авторска, а не ремикс на известни джаз композиции.
Няколко пъти съм опитвал да търся този албум, но уви не успях. В тази безсънна нощ изрових няколко клипа за опресняване на паметта.
Някои повърхностни умове имат лекомислените навици да сравняват несравними неща. Тъй глупците запълват дупката отворена от осъзнаването на собствената им незначителност.
Сред тях съм. Позволявам си да сравнявам, а сравненията ми са като присъди. Изричам смело - Алмодовар ми харесва повече от братя Коен, защото е по смел. Не харесвам руски композитори защото са тъжни, а италианските ме забавляват защото са лековати. И за литературата, досущ като за политиката имам присъди - този пише стойностни разкази, а онзи разрежда скучноватите си романи с книги от ботаниката.
Дощя ми се да кажа - ето ви тези две групи. Я кажете коя ви допада повече? Но се усетих - Симе, не ставай шантав!
Отказах се. Просто подбрах по три великолепни композиции. Приятно слушане.
Чудя се - интересно ли е някому да пускам не особено популярни в България групи като Paris Combo? Ако да пишете, за да продължа.
Стандартна нощ е. По традиция ме гони безсъницата. За да разсеят скуката ми днес си дадоха среща шефско недоволство, грипо-подобни симптоми и отказа на множество познати и приятели да ме придружат в едно приятно клубче, където и сега навярно продължава шоуто на Tobias Kirmayer.
И тъй като не ставам за клуб, а людете около мен тъй или инак не желаят да ме придружат си страдам тихо. В мъката си реших да продължа традициите от детството, когато седях до 3-4 часа за да гледам блус фесивали по МТВ.
Тази нощ на фокус са едни от любимците ми, които открих разбира се случайно през 2007 година - Paris Combo. Те са чудесни музиканти с разна народност обединени от привлекателен за публиката музикален проект.